В предишния ми пост темата, на която обърнах внимание беше ползата от физическото обучения - "да дадем възможност на децата да се движат по свой собствен начин и свои собствени условия". С прости думи искаме да предоставим на децата инструменти, които ще им позволят да имат достъп до многото предимства, които движението може да донесе в живота им, включително да се движат само заради за да се чувстват добре. Това може да стане по следните начина:

Развитие на компетенциите за движение (Физически)
Задълбочаване на разбирането за движението (когнитивно)
Изграждане на общност за обучение в подкрепа на движението (социални)
Установяване на поведението за движение (афективно)
Те не са отделни и изолирани учебни области в рамките на физическото възпитание, а взаимно свързани и си взаимодействат една с друга. Например, ако децата се научат как да се подкрепят един друг по един интерактивен, приятелски, интересен начин, то тогава и ще комуникират по добре. Това, в което вярвам, е от ключово значение за развиването на уменията за движение. Това изисква балансиран подход, ръководен от наблюдение и диалог, изключително важен за тяхното развитие. Как да помогнем на децата да намерят смисъл в движението и да подобрим, това което те получават в процеса на обучение в тези четирите различни области, за да променим навиците им и да развият любов към спорта? Все още се питам, но все още не съм намерил отговор.

Питър Арнолд в Спорт и физическо възпитание заявява, че ако движението трябва да има истински смисъл, то трябва да бъде повече от "просто част от реалността, която трябва да бъде изучавана или като средство да служим на цели, които са външни за себе си". Макар че съм убеден, че повечето от нас, които преподават ФВС или са треньори, биха се съгласили с тази философска позиция, наистина ли смятаме, че някога може да се измъкнем отвъд нея? Обикновено се съсредоточаваме върху значението на ФВС около "упражнение като нещо полезно", "движение като научено" и "дейност за радост", но това наистина ли е достатъчно добро, за да съпътства съдържанието на нашите учебни програми, особено ако имаме през целия живот преследване на целенасочен физически и активен начин на живот извън училище като ключов резултат? Р. Скот Кретмар твърдо вярва, че това не е така:

Той предлага, че далеч по-дълбоките нива на смисъла извън трите типични фокуса на нашите класове ФВС чакат децата, които преподаваме. Степени на смисъл, които могат да ни помогнат да постигнем тази ценена, но неуловима цел да дадем на детето възможност за активен и здравословен начин на живот извън училище. Андрю Хокинс отива по-далеч, а държавите "да дефинират физическото възпитание в прагматични, утилитарни, материалистични условия (т.е. по отношение на филиалите на здравеопазването и здравето) е да предложат цел, която е малко по-малко от напълно човешка; по този начин губим нашата професионална човешка душа. Подобен подход може да има краткосрочни ползи в пари, престиж и влияние, но за сметка на истинска хуманизираща цел. "Всичко това е добре и добре да вярваме на философско ниво, но като учител или треньор какво правим всъщност по отношение на нашата практика? Как можем практически да предоставим смислен опит в ФВС и спорта за здраве?

Кретчар предупреждава: "Може би е твърде много да искаме от всеки от нас да се занимава не само с преподаване на ФВС на нашите ученици. , , но и да полагат основите за тяхното развитие. "По отношение на опита ми като преподаването на ЕП и многото прагматични, утилитарни и материалистични резултати, които сега се очаква да постигнем мога да кажа , че има резултати. Мисля обаче, че дължим на децата, на които преподаваме, по-дълбоко и по-истинско значение на думата спорт и физическа култура..

 

 

 

Searching for a deeper meaning in movement

 

 

 

To love and teach movement because it is human and beautiful, full of its own meanings and its own absurdity, has been denied to us. We have had to struggle up-hill, like Sisyphus, to make movement something that it cannot be. Thus movement seems sometimes to fail us, not because of what it is, but because of what we have asked it to become.

In my previous post I wrote about Purposeful PE. Our aligned purpose is to ‘empower children to move on their own terms‘. In simple terms we want to provide children the tools that would allow them access the many benefits that movement can bring into their lives, including moving just for its own sake. We are going about that in four different ways:

• Developing movement competency (Physical)
• Deepening the understanding of movement (Cognitive)
• Building a community of learning to support movement (Social)
• Establishing the behaviours for movement (Affective)

These are not separate and isolated learning domains within Physical Education, but are interconnected and interact on each other. For example if children learn how to support each other in a kind, friendly but challenging way then then more will be more willing to ‘have a go’. This I believe in is key for developing movement competency. It requires a balanced approach, guided through observation and dialogue, as to which is the most important to develop at that time. However without helping children find meaning in movement is the learning that they receive in the four different domains enough to change habits and develop a lifelong love affair with movement? I keep asking but have yet to find an answer.

Peter Arnold in Meaning in Movement Sport and Physical Education states that if movement is to be truly meaningful then it needs to be more than ‘just a portion of reality to be studied or as a means to serve purposes extrinsic to itself‘. Whilst I’m sure most of us who teach PE or coach Youth Sport would agree with this philosophical stance, do we ever really get beyond it? We generally focus meaning in PE around ‘exercise-as-useful’, ‘movement-as-understood’ and ‘activity-as-enjoyed’ but is this really good enough to accompany the content of our curriculums, especially if we have the lifelong pursuit of a purposeful physical and active lifestyle beyond school as a key outcome? R. Scott Kretchmar strongly believes this is not the case:

Inferior skills, poor movement habits, only bits of fitness knowledge or distilled information about movement science, scant introductions to movement subcultures—all of these features of subsidiaries that too often typify the prudential, intellectual, and affective approaches leave children . . . unable to explore, unable to act creatively . . . uncommitted, and unmoved. . . . They exercise out of obligation, learn some movement theory, appreciate the mechanisms of health, have a bit of fun, and then in too many cases, return quickly to what they were doing before.

He suggests that far deeper levels of meaning beyond the three typical focuses of our PE classes await the children we teach. Levels of meaning that may help us achieve that prized but elusive goal of empowering a child to an active and healthy lifestyle beyond school. Andrew Hawkins goes further and states ‘to define [physical education] in pragmatic, utilitarian, materialistic terms (i.e., in terms of the subsidiaries of health and wellness) is to propose a purpose that is somewhat less than fully human; thus, the loss of our professional soul. Such an approach might have short-term benefits in money, prestige, and influence but at the cost of a genuine humanizing purpose.‘ That is all well and good to believe this on a philosophical level, but as a teacher or coach what does it actually mean with regards to our practice? How can we practically provide meaningful experiences within PE and Youth Sport?

Kretchmar warns ‘Perhaps it is too much to ask any of us to be concerned not only with teaching movement to our students . . . but also laying a groundwork for their being moved.‘ With regards to my experiences of teaching PE and the many pragmatic, utilitarian and materialistic outcomes we are now expected to deliver, he may be very well right. However I think we owe it to the children we teach, where we can, to keep asking questions both to ourselves and to them about a deeper and more genuine meaning of movement.

---

For more information on Kretchmar’s framework for meaningful experiences in PE I can highly recommend checking out the work of Déirdre Ní Chróinín, Tim Fletcher and Mary O’Sullivan at Learning About Meaningful Physical Education and on Twitter @meaningfulPE.

 

Source: https://drowningintheshallow.wordpress.com/2017/01/14/searching-for-a-deeper-meaning-in-movement/